Разходка в снега

Толкова хубаво беше времето днес . Топло , слънчево и с много сняг . Само за игра! Направихме един Снежко . Али толкова го хареса ,че от целувките реши направо да го пробва на вкус . Ха хаха :)

Гъбка

Гъбка - вълшебното дете живее в гората . Обича гъби и винаги намира , дори и в сняг . Вижда малките им червени шапки заровени в снега.  Гъбка е много страхлива и когато чуе нещо да шумоли се скрива зад някой храст или преспа и само шапката и се вижда . Така хората и животните е мислят за мухоморка и не я закачат . 

На точки

Това е якето за новата кукла . Ще трябва да побързам и с останалото облекло дрехи :) .

Да ви се представим

За тези ,които не знаят  това съм аз и виновникът за цялото ми въображение :) .
Дъщяря ми Александра , която държи да е наричам Флора и разбира се аз "майката" на всички" родени" и "неродени" кукли ;)

Магия

 Спомняте ли си прекрасните детски илюстрации от детските ни книжки ? Къде изчезнаха рицарите и принцесите , джуджетата и феите ... ? 

Моля те, върни се ! Колко вълшебно беше всичко ! Светът беше различен погледнат през детските ни очи . 

Повярвайте в децата си и ще си спомните магията на детството !

Всичко е любов !

Преди време случайно попаднах на един блог http://caribiana.blogspot.com/. Бях направо очарована ! Една тайнствена жена пише за света видян през нейните очи . Прочетох приказката за куклите и направо се влюбих ..

Ето е и нея :

                                       Шивачката на кукли

Аз много обичам да си измислям разни неща. Даже понякога си измислям и разни хора. Особено вечер. Ама в ранните вечери. Когато Бургас се потапя в един такъв спокоен аромат на море, на нацъфтели дървета, на усмивки. Когато улиците звучат на стъпки за разходка, на смях, на шепот. Когато светлината става синкава, лилава и мека. Когато един по един светват с най-топлата си жълта светлина прозорците. Тогава най-обичам да се разхождам по малките улички в центъра на града и да си измислям хора. Харесвам си някой прозорец и...зад него оживяват моите хора. Има един прозорец на една стара къща, със синя дървена рамка. Той свети много уютно. Има завески бели, на пъстри ситни цветчета. Зад него живее една шивачка. Но не обикновена. Тя шие кукли. От стари, никому ненужни парчета плат, от износени рокли и ризи, от панталони с протрити колена. Ушива им лица, очи, уши, коси, ушива им устни,носове и вежди, и също тяло, ръце крака, шие им пъстри дрехи и смешни обувки...А в неделя излиза на площада и ги продава. Една кукла струва седемнайсет усмивки. Ама истински! То и затова куклите и предимно деца ги купуват. Веднъж един бизнесмен се опита да купи такава кукла за дъщеря си, обаче не можа да я плати. Имаше само половин истинска усмивка.
А малко преди него едно петгодишно момиченце си купи цели 6. Просто беше по-богато. Всички деца обичат тези кукли. И появи ли се шивачката на площада, около нея просто гъмжи от малчугани. И от непорастанали възрастни. Витрините на магазините за играчки започват да блестят по-силно, за да привлекат очите на хората, но...не успяват. Красивите кукли зад тях гледат надменно и току изсумтяват "Ха! Гледай онова момченце какъв опърпан коминочистач си взе! А аз мога да говоря, понеже имам копче на корема." или "Ох, ще припадна! Та моята коса е златиста, очите ми се затварят, а роклята ми е обшита с диаманти! Защо това момиченце не взе мен, а онази грозновата кукла с коса от конци и рокля от басма?" Но никой не чува пластмасовите им гласове. Дечицата притискат парцалените си кукли към гърдите си и бягат към домовете си. Всъщност, май само шивачката чува. Защото тя е една наистина необикновена шивачка на кукли. А каква е тайната и ли? Просто шие на своите кукли сърца.

Това е приказката . Надявам се ,че ви хареса . Посетете сайта и няма да съжалявате !

Капитан Джо- Моркова

Кой е казал ,че  момичетата не могат да играят с пирати ;) ?  Смелият пиратски капитан  Джон -Моркова кръстосва моретата и спасява принцесите в беда .