My Wishes in 2011

Време е да се сбогуваме със старата година и да посрещнем новата  . Надявам се да е запомним всички с добро и да отворим душите и домовете си за Новата . Дано тя бъде по- усмихната и вълшебна.
  Моите желания за  2010
 Нека Бог да ни даде
12 месеца с щастие
 52 седмици изпълнени със забавление
365 успешни дни
8760 часа в добро здраве
52600 минути на успеха
3153600 секунди със щастие .. и това е всичко ;)


 И да не забравям искам много Много МНОГО въображение за да правя все по - приказни кукли . :))

God gives You..
12 Month of Happiness,
52 Weeks of Fun,
365 Days Success,
...8760 Hours Good Health,
52600 Minutes Good Luck,
3153600 Seconds of Joy..and that’s all! ” :)

 HAPPY NEW YEAR !!!!   

Santa Claus Doesn't Always Wear A Red Suit

I slouched down in the passenger seat of our old Pontiac 'cause it was the cool way to sit when one is in the fourth grade. My dad was driving downtown to shop and I was going along for the ride. At least that's what I had told him -- actually I had an important question to ask that had been on my mind for a couple of weeks and this was the first time I had been able to maneuver myself into his presence without being overt about it.

"Dad..." I started. And stopped.

"Yup?" he said.

"Some of the kids at school have been saying something and I know it's not true." I felt my lower lip quiver from the effort of trying to hold back the tears I felt threateing the inside corner of my right eye -- it was always the one that wanted to cry first.

"What is it, Pumpkin?" I knew he was in a good mood when he used this endearment.

"The kids say there is no Santa Claus." Gulp. One tear escaped. "They say I'm dumb to believe in Santa anymore...it's only for little kids." My left eye started with a tear on the inside track.

"But I believe what you told me. That Santa is real. He is, isn't he, Dad?"

Up to this point we had been cruising down Newell Avenue, which in those days a two-lane road lined with oak trees. At my question, my dad glanced over at my face and body position. He pulled over to the side of the road and stopped the car. Dad turned off the engine and moved over closer to me, his still-little girl huddled in the corner.

"The kids at school are wrong, Patty. Santa Claus is real."

"I knew it!" I heaved a sigh of relief.

"But there is more I need to tell you about Santa. I think you're old enough to understand what I am going to share with you. Are you ready?" My dad had a warm gleam in his eyes and a soft expression on his face. I knew something big was up and and I was ready, 'cause I trusted him completely. He would never lie to me.

"Once upon a time there was a real man who travelled the world and gave away presents to deserving children wherever he went. You will find him in many lands with different names, but what he had in his heart was the same in every language. In America we call him Santa Claus. He is the spirit of unconditional love and the desire to share that love by giving presents from the heart. When you get to a certain age, you come to realize that the real Santa Claus is not the guy who comes down your chimney on Christmas Eve. The real life and spirit of this magical elf lives forever in your heart, my heart, Mom's heart and in the hearts and minds of all people who believe in the joy that giving to others brings. The real
spirit of Santa becomes what you can give rather than what you get. Once you understand this and it becomes a part of you, Christmas becomes even more exciting and more magical because you come to realize the magic comes from you when Santa lives in your heart. Do you understand what I am trying to tell you?"

I was gazing out the front window with all my concentration at a tree in front of us. I was afraid to look at my dad -- the person who had told me all my life that Santa was a real being. I wanted to believe like I believed last year -- that Santa was a big fat elf in a red suit. I did not want to swallow the grow-up pill and see anything different.

"Patty, look at me." My dad waited. I turned my head and looked at him.

Dad had tears in his eyes, too -- tears of joy. His face shone with the light of a thousand galaxies and I saw in his eyes the eyes of Santa Claus. The real Santa Claus. The one who spent time choosing special things I wanted for all the Christmases past since the time I had come to live on this planet. The Santa who ate my carefully decorated cookies and drank the warm milk. The Santa who probably ate the carrot I left for Rudolph. The Santa who -- despite his utter lack of mechanical skills – put together bicycles, wagons and other miscellaneous items during the wee hours of Christmas mornings.

I got it. I got the joy, the sharing, the love. My dad pulled me to him in a warm embrace and just helds me for what seemed the longest time. We both cried.

"Now you belong to a special group of people," Dad continued. "You will share in the joy of Christmas from now on, every day of the year, not only on a special day.  For now, Santa lives in your heart just like he lives in mine. It is your responsibility to fulfill the spirit of giving as your part of Santa living inside of you. This is one of the most important things that can happen to you in your whole life, because now you know that Santa Claus cannot exist without people like you and me to keep him alive. Do you think you can handle it?"

My heart swelled with pride and I'm sure my eyes were shining with excitement. "Of course, Dad. I want him to be in my heart, just like he's in yours. I love you, Daddy. You're the best Santa there ever was in the whole world."

Духът на Дядо Коледа не е облечен непременно в червени дрехи!

Бях се излегнала на задната седалка на стария ни понтиак, защото в четвърти клас няма друг начин да се седи.Баща ми отиваше на пазар в града и аз се возех с него.Поне така му бях казала.Всъщност обаче исках да го питам нещо много важно, което ми тежеше от две седмици и това беше първата възможност да остана незабелязано насаме с него.

- Татко... - започнах аз.И спрях.
- Да? - отвърна той.
- Децата в училище разправят разни неща, дето знам, че не са верни.

Усетих как долната ми устна започва да трепери от усилието да сдържа сълзите, които усещах, че напират в ъгълчето на дясното ми око - то винаги се разплакваше първо.

- И какво е то, репичке?
Знаех, че щом използва това обръщение, значи е в добро настроение.

- Децата разправят, че нямало Дядо Коледа.
Хлъц.Една сълза се търкулна.

- Казват ми, че съм тъпа, защото вярвам в Дядо Коледа... като малките деца.Лявото ми око също засили една сълза.

По това време вече карахме по Нюуел авеню, което по онова време беше двулентов път, с дъбови дървета от двете страни.В отговор на моя въпрос баща ми хвърли поглед към лицето и позата ми.Отби встрани и спря колата.Изключи двигателя и се премести по-близо до мен, неговото все още малко момиченце, сгушено в ъгъла.

- Съучениците ти не са прави, Пати.Дядо Коледа на истина съществува.

- Знаех си! - въздъхнах аз с облекчение.

- Но трябва да ти кажа още някои неща за Дядо Коледа. Струва ми се, че си вече достатъчно голяма, за да разбереш това, което ще ти кажа.Готова ли си?

В очите на баща ми светеше особена нежност.Усещах, че се кани да ми каже нещо много важно и бях готова, защото му имах пълно доверие.Той никога не би ме излъгал.

- Навремето живеел един човек, който пътувал навред по света и където пътувал, раздавал подаръци на добрите и послушни деца.В различните страни името му било различно, но независимо от езика, в сърцето и душата си хората го наричали по един и същ начин.Ние го наричаме Дядо Коледа.Той е духът на безусловната любов и желанието да споделиш тази любов като раздаваш подаръци от все сърце.Когато навърши определена възраст, човек разбира, че Дядо Коледа не е старец, който се провира през комина на Бъдни вечер.Истинският вълшебен дух живее постоянно в твоето сърце, в моето сърце, в сърцето на мама и в сърцата и мислите на всички хора, които вярват в радостта да дават на другите.Истинският дух на Коледа се превръща в това, което можеш да дадеш, вместо в това какво можеш да получиш.Когато осъзнаеш това и то се превърне в част от теб, Коледа се превръща в нещо още по-вълшебно, защото започваш да разбираш, че ако вярваш в духа на Коледа и той живее в сърцето ти, вълшебството извира вътре в теб.Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?

Аз с всичка сила зяпах едно дърво навън през предното стъкло.Страхувах се да погледна баща си - човекът, който цял живот ме беше уверявал, че Дядо Коледа е истински.Искаше ми се да вярвам, както вярвах миналата година - че Дядо Коледа е едър, здрав старец, облечен в червени дрехи.Не ми се искаше да преглътна хапчето за порастване и да видя нещата по друг начин.

- Пати, погледни ме.
Баща ми чакаше търпеливо.Аз обърнах глава и го погледнах.
Неговите очи също бяха пълни със сълзи - сълзи от радост.Лицето му светеше колкото хиляда галактики, а в очите му видях очите на Дядо Коледа.Истинският Дядо Коледа.Онзи, който беше прекарал толкова време да избира чудните подаръци, които получавах на Коледа откакто се бях родила на този свят.Дядо Коледа, който изяждаше моите старателно украсени курабиики и изпиваше топлото мляко.Дядо Коледа, който вероятно изяждаше и моркова, който оставях за елена Рудолф. Дядо Коледа, който - въпреки абсолютната си липса на технически умения - сглобяваше велосипеди, колички и какво ли не още посред нощ преди Коледа.

И го разбрах.Разбрах какво означава радостта, желанието да споделиш с някого, обичта.Баща ми ме придърпа към себе си и ме задържа в най-продължителната топла прегръдка, както ми се стори на мен.И двамата си поплакахме.

- Сега вече ти ставаш част от една особена група хора - продължи татко. - От сега нататък ще можеш да участваш в радостта на Коледа, Всеки ден през годината, а не само на празника.Защото сега Дядо Коледа живее в сърцето ти така, както и в моето.Сега ти имаш за задача да изпълняваш потребността от раздаване като част от духа на Коледа, който живее в теб.Това е едно от най-важните неща, които могат да ти се случат през целия живот, защото сега ти знаеш, че Дядо Коледа не може да съществува без хора като теб и мен, благодарение на които той е жив.Мислиш ли, че ще се справиш?

Сърцето ми щеше да се пръсне от гордост, а очите ми светеха от вълнение.

- Разбира се, татко.Искам той да живее в сърцето ми, както живее в твоето.Обичам те, татко.Ти си най-добрият Дядо Коледа в целия свят.

Ноща преди Коледа

Jingle bells
Jingle bells
what fun it is to
wish our friends
a very happy merry Christmas. I wish you all a Very Merry Christmas and a Very Happy Holiday Season !

 

THE NIGHT BEFORE CHRISTMAS
by Clement Clarke Moore
or Henry Livingston

'Twas the night before Christmas, when all through the house

Not a creature was stirring, not even a mouse;

The stockings were hung by the chimney with care,

In hopes that St. Nicholas soon would be there;

The children were nestled all snug in their beds,

While visions of sugar-plums danced in their heads;

And mamma in her 'kerchief, and I in my cap,

Had just settled down for a long winter's nap,

When out on the lawn there arose such a clatter,

I sprang from the bed to see what was the matter.

Away to the window I flew like a flash,

Tore open the shutters and threw up the sash.

The moon on the breast of the new-fallen snow

Gave the lustre of mid-day to objects below,

When, what to my wondering eyes should appear,

But a miniature sleigh, and eight tiny reindeer,

With a little old driver, so lively and quick,

I knew in a moment it must be St. Nick.

More rapid than eagles his coursers they came,

And he whistled, and shouted, and called them by name;

"Now, Dasher! now, Dancer! now, Prancer and Vixen!

On, Comet! on Cupid! on, Donder and Blitzen!

To the top of the porch! to the top of the wall!

Now dash away! dash away! dash away all!"

As dry leaves that before the wild hurricane fly,

When they meet with an obstacle, mount to the sky,

So up to the house-top the coursers they flew,

With the sleigh full of toys, and St. Nicholas too.

And then, in a twinkling, I heard on the roof

The prancing and pawing of each little hoof.

As I drew in my head, and was turning around,

Down the chimney St. Nicholas came with a bound.

He was dressed all in fur, from his head to his foot,

And his clothes were all tarnished with ashes and soot;

A bundle of toys he had flung on his back,

And he looked like a peddler just opening his pack.

His eyes -- how they twinkled! his dimples how merry!

His cheeks were like roses, his nose like a cherry!

His droll little mouth was drawn up like a bow,

And the beard of his chin was as white as the snow;

The stump of a pipe he held tight in his teeth,

And the smoke it encircled his head like a wreath;

He had a broad face and a little round belly,

That shook, when he laughed like a bowlful of jelly.

He was chubby and plump, a right jolly old elf,

And I laughed when I saw him, in spite of myself;

A wink of his eye and a twist of his head,

Soon gave me to know I had nothing to dread;

He spoke not a word, but went straight to his work,

And filled all the stockings; then turned with a jerk,

And laying his finger aside of his nose,

And giving a nod, up the chimney he rose;

He sprang to his sleigh, to his team gave a whistle,

And away they all flew like the down of a thistle.

But I heard him exclaim, ere he drove out of sight,

"Happy Christmas to all, and to all a good-night."

Беше нощта преди Коледа – тиха и бяла.
Къщата спеше… И мишката беше заспала.
Само чорапките пъстри,грижливо строени,
Чакаха гостенин драг с бързоноги елени.


Сгушени спяха отдавна децата щастливи,
сладко в съня им танцуваха захарни сливи,
спеше и майка им, сбрала в бонето косите,
дрямката вече и мен ми затвори очите.





Точно тогава разнесе се вън олелия.
В миг се събудих уплашен, защо да го крия,
Боже, от толкова хубост замря ми сърцето!
Месецът хвърляше сребърен пламък небесен,
всичко блестеше в снежеца – тъй пухкав и пресен,
и като приказни сенки посред белотата
осем еленчета теглеха бързо шейната.


Сам Дядо Коледа – дребничък стар симпатяга,
весело свиркаше, бързо подканяше впряга:
- Хайде, еленчета! Дашър и Виксен, и Прансър!
Бързайте, Дондър и Комет,и Кюпид, и Дансър!
Блитцен, светкавице моя, Напред към комина!
Знаете всички, че трябва през него да мина!
Както наесен летят с урагана листата,
тъй и елените литнаха, а след тях и шейната.


Пуснах пердето и тръгнах… 
Пред мене стоеше ТОЙ, 
     Дядо Коледа!
С бяла брада до гърдите,
с кожени дрехи червени бе чак до петите.
С пепел и сажди изцапал си беше костюма…
Гледах го мълком – загубил и ума, и дума,
как пред камината ситни със пъргави крачки,
как от гърба си стовари торбата с играчки.





Имаше нос като алена сочна черешка,
весели устни, присвити във лека насмешка,
розови бузи с дълбоки и смешни трапчинки,
сини очи и коси като чисти снежинки.



Точно каквито са елфите – мъдри и стари,
щедро подготвяше гостът за всички ни дари.
Аз се разсмях от сърце, той обърна се живо,
махна с ръка и намигна с око закачливо.



После за своята работа пак се захвана –
сложи във всяко чорапче играчка желана,
сръчно добави отгоре и лакомства вкусни…
Пръст до носа си опря: “Тихо!”. Подсвирна със устни
и след това през комина с торбата изчезна,
В миг полетя със шейната в нощта многозвездна…



Чувах гласа му обаче да буди простора:
- Весела Коледа! Весела Коледа, хора!

The Snowman

Предколедно

Знам ,че в блога ми е доста скучно , но  наближават празници и в домът ми е сякаш работилницата на Дядо Коледа . От сутрин до вечер  работа .

Дори дъщеричката ми  помага. Има толквоа много кукли , които искам да покажа ,но няма как. Много  са ! Ето последните  :)