Зимна магия

 Здравейте , 

Днес ще ви запозная с приказката и снимките на Любомира Лилова. Направих две кукли за нейната прекрасна малка дъщеричка . Тя ме изненада със снежни снимки и прекрасна приказка, която тя и съпругът  и измислили  за да могат куклите да си имат собствена история . 

Благодаря !!!!

".... Беше снежна, бяла зима. От онези вълшебни зими, споменът за които, дълбоко в сърцето си, всеки е запазил от своето детство. Когато светът изглежда различен и вълнуващ и всичко е бяло и така притихнало, че сякаш можеш да чуеш как падат снежинките, а ако слушаш внимателно ти се струва че чуваш вълшебния звън на звънчета. И това никак не те учудва, защото чудесата са сякаш естествена част от този вълшвбен свят.

    Снегът валеше ли, валеше тих и светъл над гората и притихналите къщи. Хиляди снежинки се сипеха и обгръщаха нежно измръзналия свят в топло бяло одеало....

    Снегът валеше ли, валеше и всичко би било като всяка друга зима, ако една мъничка снежинка, току що родена, не бе закопняла с цялото си сърце да слезе на Земята и да остане там. Тя гледаше отвисоко света и човешките проблеми й се стуваха така прости и лесни, че от цялото си сърце искаше да може да се промъкне в нечий дом и да докосне тихо някое разплакано дете или ранена катеричка, да им нашепне тихо думи на обич и топлота, които лекуват, да ги докосне с вълшебна прегръдка и тихо да изчезне, преди да разбере дори този, при когото е отишла, как така изведнъж му е станало леко и светло отвътре, а болката, като че ли почти си е отишла....

Да, тя не беше обикновена снежинка. Душата й бе добра и чиста като пресен сутрешен сняг, а копнежът й да прави добрини бе така силен, че един ден чудото се случи. Тя бе готова да полети към Земята в красив снежен танц. Мислеше си- къде ли ще кацне, как ли се вижда всичко от долу, какво ли ще се случи после... А през това време долу, сред притихналите къщи, едно малко момиченце беше загубило ръкавичката си и я търсеше в снега.То обичаше своята ръкавичка, която майка му беше изплела през есента, за да му топли в студените дни и сега му беше мъчно за нея. Ръчичката му измръзна, а снегът валеше ли, валеше и всичко беше станало еднакво бяло. Тогава то се разплака. А в този миг малката снежинка, потънала в мислите си, падна върху бузката му. Детските сълзи докоснаха доброто й сърце й тяхната топлината и чистотата й вдъхнаха душа. Тя с учудване разбра, че се е превърнала в мъничка бяла фея с пухкави като сняг коси.
 Момиченцето спря да плаче и се засмя- каква приятелка се беше появила изведнъж. Майка й й беше разказвала, че понякога, ако гледаш внимателно можеш да видиш малките обитатели на гората. Тя я прегърна и заедно отидоха вкъщи. Там беше топло и уютно и двете малки приятелки ядоха печени кестени и пиха топло какао, безкрайно щастливи- момиченцето, че е срещнало малката феичка, а феичката- че мечтата й се е сбъднала. 

И така, малката Снежинка заживя на Земята, в една малка хралупка на една голяма ела и запалваше искрата на смеха и радостта у всеки, до когото се докоснеше. Тя беше весела и жизнерадостна, обичаше да се шегува и често се появяваше ненадейно, нахлупила някоя смешна шапка или пък украсила косите си набързо с жълъдови листа или глухарчета. Често правеше някоя шега на приятелите си и винаги успяваше да ги разсмее. Всички я обичаха и тя обичаше своите приятели много, но най- много от всички обичаше своята първа малка приятелка. Двете често прекарваха следобедите заедно, смееха се и играеха, и чуеше ли някой този дружен смях, ако имаше време, бързаше към дървената къща на момиченцето или към някоя горска полянка, за да сподели с тях веселите игри.... " :)